БИОГРАФИЯ
 
КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
 
СТАТИИ, ИНТЕРВЮТА, КНИГИ
 
"СЪВЕТСКИЯТ АРХИВ"
НА БУКОВСКИ

 

 

 

"Приветствам демонстрациите срещу Путин"

София, 15 януари 2008 г. - Днес сутринта БНР излъчи интервю на журналистката Ирина Недева с Владимир Буковски. БХК, като отчита интереса на публиката към видния съветски дисидент и правозащтник, който от 22 до 25 януари ще гостува в България по наша покана, публикува изцяло разговора.

Диана Янкулова, водещ на сутришния блок: Стигаме до разговора, с който днес наистина можем да се гордеем в "Преди всички". Това е специално интервю за предаването ни, което даде руският дисидент и правозащитник, писателят Владимир Буковски. Под знака на Русия минава тази част от януари. В рамките на две седмици у нас пристигат двама руснаци с име Владимир, с две коренно различни визии за Русия и политическата система там. Руският президент Владимир Путин ще бъде на 17 и 18 януари в София, руският дисидент Владимир Буковски - седмица по-късно. Седмица след посещението на президента Путин и дни преди той да пристигне у нас, Ирина Недева разговаря с Владимир Буковски, който, както казах, даде това първо специално интервю за нашето предаване.

Ирина Недева: Тази седмица сега действащият руски президент Владимир Путин идва в България. А другата седмица, Вие, Владимир Буковски ще бъдете тук. Две различни визии за Русия, за настоящето и бъдещето от двама много различни Владимир. Какво ще е посланието Ви?

Владимир Буковски: Нямам някакво особено послание. Поканен съм от Българския хелзинкски комитет. Очевидно в България има интерес да се знае какво става в Русия от една друга гледна точка. Това ще правя. Ще говоря за това какво се случва, какво може да се очаква, от какво трябва да се опасяваме в сегашната ситуация в Русия и развитието на отношенията на Русия с другите страни.

Ирина Недева: Когато като дисидент и критик на съветската система се съгласихте да станете кандидат на опозицията за предстоящите президентски избори в Русия, изобщо вярвахте ли, че системата днес ще позволи това?

Владимир Буковски: Разбира се знаех, че няма да ми позволят да правя реална кампания. Предполагах, че няма да ми разрешат регистрация под какъвто и да било предлог. Задачата ми беше в друго. Да ободря обществото и да вдъхна увереност на хората, които ги е грижа за свободата на словото, които се противопоставят на цензурата. Исках да помогна на обединението на опозицията. Това беше кръгът ми от задачи и общо взето постигнахме тази задача.

Ирина Недева: Това „безнадеждно дело", какъвто е любимият тост на съветските дисиденти навремето, нещо такова ли беше вашият опит да се кандидатирате за президентската битка която предстои в Русия?

Владимир Буковски: Ха /смее се/ има нещо такова... Защото ние не можем да действаме вместо населението. Можем да обясняваме какво се случва, да кажем кое е опасно и какво трябва да се прави. Но само реакцията на гражданите и само тяхното волеизявление може да промени правилата на играта.

Ирина Недева: Давайте тогава, какво се случва днес в Русия? Питам Ви защото днес младите българи знаят твърде малко за Русия, а в една от книгите Ви пишете „За съветското лицемерие и западното лековерие". Има ли промяна всъщност днес?

Владимир Буковски: Какво се промени ли? Всъщност - много. Не може да не признаем, че съветската система доста се промени. Все пак днес има много повече информация въпреки цензурата. Просто защото няма как да бъде тотално спрян интернет, радиото и сателитните телевизии. Вече по-лесно се пътува, няма ги старите препятствия пред пътуването зад граница както някога. Вече няма идеология. Идеологията приключи и тя няма да се върне в стария си вид, каквото и да става. Все пак се появи и частният сектор, макар и малък и доста позадавен. Това го има - признавам. Но има и един огромен проблем. Това, че съветската система не беше отречена и демонтирана, и че част от номенклатурата от съветското време, по-конкретно КГБ, успя да завземе командни позиции в постсъветското общество, се оказа нещо като вътрешен мълчалив преврат. Той дава възможност сега тези хора да искат да върнат елементи на съветската система, както вътре в рамките на Русия, така и на международната сцена. В това е проблемът. Защото нова Студена война не е нужна на никого, и на самата Русия също. Това само ще доведе до ново разоряване. И без това бяхме на границата на банкрута. Просто страната може да се разпадне. В това виждам днешните опасности.

Ирина Недева: След убийствата на Анна Политковская и на Александър Литвиненко смятате ли, че отношението на Запада към Русия вече не е така наивно?

Владимир Буковски: Мога да кажа, че тези две убийства шокираха обществото на Запад. Илюзии за това, което се случва днес в Русия общо взето няма. Имам предвид сред хората. Иначе правителствата се правят, че това не съществува, най-вече защото в Европа има зависимост от доставката на руски газ и нефт. И затова правителствата на Запад предпочитат да си затварят очите и да не говорят много за правата на човека в Русия в момента. А що се отнася до хората и обществото, всички знаят що за режим е това.

Ирина Недева: Що за режим е управлението на Русия в момента? Щом това не е точно старата съветска система и казвате, че властта е в ръцете на КГБ, какво всъщност означава това?

Владимир Буковски: Политолозите спорят как да я наричат. Това е уникална система. Никъде не е изпробвана в този си вариант. Тайната полиция никъде в пълнота не е идвала на власт. Даже по времето на Сталин или Хитлер секретните служби са били под контрола на политиците. А днес в Русия стана точно това - тайната полиция, секретните служби за сигурност, бившото КГБ дойде на власт съвсем открито и управлява страната. Разполага с нейното богатство. Един руски журналист остроумно нарече тази система „демократура" . Хибрид между демокрация и диктатура. Някои я наричат авторитарна система. Но за авторитаризъм има нужда от лидер, диктатор, монарх, а общо взето Путин не е такъв. Путин по-скоро е представител на корпорация. Той превръща Русия в корпорация на КГБ, а той е просто един представител на тази корпорация.

Ирина Недева: Ако направим паралел с поетическите четения, които правехте в разрез с властта и рискувахте арест преди 47 години и днес каква е разликата?

Владимир Буковски: Днешната руска власт за разлика от съветската не подлага литературата на цензура. Днес можеш колкото си искаш да четеш стихове пред паметници или в аудиториите. Днес идеологическа цензура в стария смисъл няма. А що се отнася до политическата свобода на анализите, тук вече става сложно. Всеки журналист, който иска да разследва корупция, злоупотреби или да анализира в дълбочина политическите процеси, рискува да си загуби работата, да бъде преследван, забраняван, да попадне в затвора или да бъде убит. Както това се случи с Анна Политковская. А що се отнася до свободното поетическо творчество това вече е въпрос, който не засяга режима, режимът не се интересува от него. Защото това вече не е режим, който да се опира на идеологията на марксизма и ленинизма.

Ирина Недева: А защо преди два месеца в Русия Вие отново бяхте там, пред паметника на Маяковски?

Владимир Буковски: Направихме един митинг на площада. Мисля, че беше през ноември или октомври 2007. Това беше част от подготвителната ми кампания като кандидат президент, давах интервюта, правех срещи с читатели и хора, както си е редно.
Беше интересно дали ще ни разрешат да протестираме, дали ще ни разгонят или не. В крайна сметка проведохме този митинг въпреки, че ни ограничиха да не събираме повече от 500 души. Което беше много смешно, защото площадът е голям и хората стояха на различни ъгли на площада и колко бяха всъщност беше трудно де се преброи.

Ирина Недева: В предизборния си манифест говорите за новите политически затворници в Русия. Кои са те и какво е състоянието им?

Владимир Буковски: В манифеста ги споменавам. Един от тях междувременно го освободиха и аз успях да се видя с него в Москва. Това е адвокатът Михаил Трепашкин*, който се занимава с разследването на взривовете на блоковете през 1999 в Москва. Има съмнения, че тези взривове са предизвикани от самите служби за сигурност, за да провокират продължението на войната в Чечения, за да се създаде една емоционална вълна за обединение на нацията и да се осигури успеха на Путин на изборите. Има съмнение, че това е била част от плана за узурпация на властта. Трепашкин работеше по тези съмнения и го пратиха в затвор по изфабрикувани обвинения. Той не е единствен. Няколко души загинаха в опит да разследват тази история. Шчекочихин**, например. Така че, що се отнася до политическите затворници днес, то това са или журналисти, които се опитват да проникнат по-дълбоко в разследванията си върху корупция и злоупотреба с власт или пък бизнесмени, които са неудобни на властта като Ходорковски от компанията ЮКОС, доколкото някои бизнесмени са проявявали политическа самостоятелност. Това са двете категории хора, които стават обект на политически репресии. Има още една категория хора, която се оказа доста неочаквано в това положение: цяла група учени, които се оказаха под ключ по обвинение, че са предавали някаква секретна информация на чужди държави. Тези хора никакви свръх тайни не са издавали, но просто по логиката на тяхното научно сътрудничество със западни колеги учени са набедени, като опасни от тайните служби. За да се охлади това сътрудничество с чуждестранни учени, цяла една група бяха съдени и затворени, като Сутягин***или Данилов**** .

Ирина Недева: След убийството на Литвиненко във Великобритания, вие страхувате ли се за живота си?

Владимир Буковски: Честно казано на такива неща отдавна не обръщам внимание. Не се замислям. Аз започнах да се противопоставям на съветската комунистическа власт още като 16 годишен и оттогава не съм спирал. Ако са искали да ме убият са можели още много отдавна. Дотолкова привикнах да живея под заплаха, че вече не обръщам внимание точно на това, дали аз мога да стана мишена.

Ирина Недева: Какво знаете за България?

Владимир Буковски: Малко. Всички ние, хората от съветската епоха знаехме за България само по това което внасяхме тогава: домати, цигари „Шипка" и „Булгартабак". Аз например много пушех цигари „Шипка"... Вино внасяхме, книги български. И като че ли съветските ни познания за България се изчерпваха с това, което идваше като внос по съветско време. Като всеки четящ човек, разбира се, знам най-общо за България, но отделно никога не съм се занимавал и изучавал България, нито историята, нито настоящето, нито развитието.

Ирина Недева: Според Вас какво е отношението на официалната руска власт към България днес? Дали Кремъл гледа на България като на член на ЕС или все още като на бивш сателит на Москва?

Владимир Буковски: Днес Москва се опитва да възстанови сферите си на влияние в т.нар. „близка чужбина": Украйна, Грузия, Молдова. На второ място идва Източна Европа. Москва се опитва да възстанови влиянието си в бившата Източна Европа. В този смисъл се подлагате на опасността от новата експанзия на Русия. Тя се води основно по икономически принцип. Аз пътувам много из Източна Европа и виждам колко монополно Русия владее икономическите канали и лостове там, особено с енергоносителите, като се ползва от високите цени. Русия се занимава с икономическа експанзия, изкупува компании не само в Източна, но и в Западна Европа. Има масивно настъпление с мирни средства, икономически, а не военни, с които се усилва и разширява бившата сфера на влияние.

Ирина Недева: Някои граждански организации са готови да демонстрират срещу Путин в България. Освен това има и гражданска инициатива за завръщане в България на отнесените в Москва български архиви след Втората световна война. Като човек, които прониква в архива на КПСС в Москва в началото на 90-те години мислите ли, че това ще бъде лесно?

Владимир Буковски: Да си върнете архива обратно от Москва няма да е лесно. Впрочем съветската армия е изнесла архивите не само от България след Втората Световна война. Но много партийни архиви на източно-европейски комунистически партии са пренесени в Москва и след 1989-та, в това число от Германия, от ГДР тогава, от Полша, от Румъния даже. Така че, би трябвало да се говори не само за архивите до Втората световна война, но и за тези, които засягат комунистическия период в Източна Европа. Това ще е ужасно трудно, защото всички архиви са затворени днес в Русия. Даже тези, до които навремето аз имах достъп, сега са засекретени. И ще става все по-зле. Затвориха даже архивите на 30-те години. Тенденцията в Русия е да се ограничава достъпът до архивите, и затова вашето искане за връщане на документи влиза в противоречие с тази тенденция. Затова мисля, че ще е доста трудно да си ги получите обратно. А що се отнася до демонстрациите срещу Путин, аз мога само да ги приветствам, доколкото именно той, като президент на днешна Русия е отговорен за политическите репресии, за цензурата над медиите, а от моя гледна точка, и за убийството на Литвиненко. Аз мисля, че имам достатъчно основания да кажа, че това е убийство - функция на системата на Путин. Затова приветствам всички намерения на български граждани, които искат да проведат демонстрации срещу Путин.

Ирина Недева: Когато работехте с документите на ЦК на КПСС в началото на 90-те години в Москва имаше ли следи, доколко Русия е разполагала с агентура на КГБ в номенклатурата на бившите компартии в Източна Европа, в частност България, в кръговете на опозицията или на правителствата след 1989-та година. Има ли в архивите следи от подобна информация?

Владимир Буковски: Работех с архивите на ЦК, не на КГБ. Те никога не са били отваряни и достъпни. А тези на ЦК на КПСС бяха достъпни точно през 1992 година, когато по делото в Конституционния съд срещу съветския режим те бяха отворени и аз като експерт на Конституционния съд имах достъп и право да търся документи и да ги изисквам. Но, за жалост, тези на КГБ не са ми били достъпни.

Ирина Недева: А дали има следи и в документите на КПСС за агентурен апарат или за възложения на специални задачи на КГБ за позиции в изпълнителната власт или политическите партии в Източна Европа?

Владимир Буковски: Само като общи постановки, без имена. Да кажем има решение на ЦК да усили позициите на КГБ в Полша през 1981 година, покрай въвеждането на военно положение. Ето такива неща има. Но кой го изпълнява, кого КГБ изпраща да заеме тези позиции, такива подробности няма. Общите отношения между България и Москва в политически документи, това го има и съм го виждал. Даже част от тези документи бяха публикувани в списание Факел. Това което намерих съм го дал за публикация, но нищо конкретно което да касае отделни агенти на КГБ.....

Диана Янкулова, водещ на сутришния блок: Специално интервю на писателя-дисидент Владимир Буковски, който от 22 до 25 януари ще бъде на посещение у нас по покана на Българския хелзинкски комитет и на зам.-председателя на Народното събрание Филип Димитров - един от най-яростните критици на руския президент Владимир Путин. Буковски говори в това интервю, специално за "Преди всички", за демократурата, установена от Путин в Русия и дори за това, че той не е политически лидер, а представител на една корпорация, каквато е КГБ. Възможност за полифонични и за критични мнения, каквито в руските медии няма, дадохме възможност ние, в "Преди всички".

Бележки

* Михаил Трепашкин - бивш сътрудник на Федералната служба за безопасност, впоследствие адвокат, преследван от властите за това, че разобличава тъмните дела на спецслужбите. Издадени са му две присъди, но едната /за незаконно притежание на оръжие/ е отменена. По другата - за разгласяване на държавна тайна - Трепашкин е условно-предсрочно освободен, а после отново затворен.

** Юрий Шчекочихин - депутат от Държавната дума, заместник главен редактор на "Нова газета". Според официалната версия Юрий Шчекочихин умира през 2003 г. от алергичен синдром, който предизвиква мозъчен оток. По молба на колектива на вестник „Новая газета", в който работеше и убитата журналистка Анна Политковская, Следственият комитет при Главната прокуратура поднови разследването за смъртта на Шчекочихин, заради съмнения за радиоактивно заразяване, подобно на това, установено при убийството на Александър Литвиненко.

*** Игорь Сутягин (р.1965г.)- историк, завеждащ сектора за военно-техническа и военно-икономическа политика в Отдела за военно-политически изследвания на Института за САЩ и Канада на Руската Академия на науките (ИСКРАН). Един от малкото цивилни специалисти по въпросите на разоръжаването и контрола над въоръжаването. От 1992 до 1996 години по е и автор, и главен редактор на месечния «Военен вестника» на Информационната агенция «Постфактум». От 1999 г. е затворен в различни следствени изолатори, а сега е в колония със строг режим с обвинение в престъпление по член 275 от НК на Руската федерация (държавна измяна). През април 2004 г. международната правозащитна организация «Amnesty International» го обявява за „затворник на съвестта".

**** Валентин Данилов - физик от Красноярск, директор Теплоцентъра на Техническия университет Арестуван е през февруари 2001г. ФСБ и прокуратурата го обвиняват в предаване на китайската страна на материали с държавна тайна от системата за защита на руските космически апарати от слънчевото лъчение. През декември 2003 е оправдан. През юни 2004 започва ново дело и през ноември 2004 е осъден на 14 години лишаване от свобода.

 

 



__________ Information from ESET NOD32 Antivirus, version of virus signature database 2792 (20080115) __________

The message was checked by ESET NOD32 Antivirus.

http://www.eset.com