БИОГРАФИЯ
 
КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
 
СТАТИИ, ИНТЕРВЮТА, КНИГИ
 
"СЪВЕТСКИЯТ АРХИВ"
НА БУКОВСКИ

 

 

 

Владимир Буковски е роден на 30 декември 1942 в град Белебей (Башкирска АССР) в семейството на известен съветски журналист. Учи в Москва след завръщането на семейството от евакуация. Изключен е от училище през 1959 за издаването на ръкописно списание и продължава образованието си във вечерно училище.

През 1960 заедно с други младежи възстановява забранените от властта поетични четения при паметника на Маяковски в Москва. Като един от организаторите, Буковски отговаря за безопасното извеждане на авторите при милиционерските хайки. По това време е студент в биолого-почвения факултет на Московския университет и не е допуснат до сесия, а в края на 1961 е изключен от университета. През 1962 заминава с геоложка експедиция в Сибир, за да избегне арест.

За първи път е арестуван като студент през май 1963 за размножаването на книгата на Милован Джилас "Новата класа". Изпратен е на принудително лечение в Ленинградската "спецпсихболница", откъдето излиза през февруари 1965. През декември 1965 е арестуван за организирането на демонстрация в защита на дисидентите Синявски и Даниел и отново изпратен за 6 месеца на принудително психиатрично лечение.

През януари 1967 е арестуван за организирането на демонстрация в защита на арестуваните дисиденти Александър Гинзбург, Юрий Галансков и техни съмишленици. Осъден е на три години лагер.

След освобождаването си през януари 1970 Буковски разпространява на Запад информация за използването на съветската психиатрия за политически репресии. Въпреки заплахите да не разпространява информация за наказателната психиатрия и демонстративното следене, в началото на 1971 Владимир Буковски отправя на Запад отворено писмо до конгрес на психиатри, придружено със съдебно-психиатричните експертизи на известни дисиденти: Пьотър Григоренко, Наталия Горбаневская, Валерия Новодворская и други.

Арестуван е през март 1971. На процеса в Московския градски съд на 5 януари 1972 Буковски произнася обвиняваща реч, широко разпространена в самиздата. Осъден е на 7 години лишаване от свобода (2 години затвор и 5 години лагер) с последващи 5 години интерниране. Преди ареста една статия в официоза "Правда" го нарича "злостен хулиган, който извършва антисъветска дейност" и го прави известен в Съветския съюз.

Изтърпява присъдата си във Владимирския затвор, след това в пермските политически лагери, където организира протестни акции срещу администрацията. В затвора заедно с психиатъра Семьон Глузман написват Наръчник по психиатрия за инакомислещи, предназначен да помогне на тези, които властите се опитват да обявят за невменяеми. През 1974 Буковски е върнат във Владимирския затвор като "злостен нарушител на режима". В този период известната защитничка на дисидентите пред съда адвокат Калистратова пише отворено писмо в подкрепа на Буковски. Група дисиденти отправят протест срещу клеветническа статия срещу Буковски в "Литературная газета".

Международната кампания за освобождаването на Буковски набира сила и през 1976 с белезници е отведен в Швейцария и разменен с Луис Корвалан - лидер на чилийската комунистическа партия и политически затворник при Пиночет.

Владимир Буковски завършва неврофизиология в Кеймбридж. Организира протести срещу съветското нахлуване в Афганистан през декември 1979 и полага усилия за освобождаването на пленени от муджахидините съветски войници. Той е един от инициаторите на бойкота на олимпиадата в Москва през 1980.

През април 1991 Владимир Буковски за първи път след изгнанието си посещава Русия. През 1992, поканен от руските власти като експерт на Конституционния съд в делото срещу КПСС, Владимир Буковски получава достъп до секретни документи от архива на ЦК на КПСС, някои от които успява да сканира и по-късно публикува.

След 1996 руските власти отказват виза на Владимир Буковски и той не успява да посети Русия до 2007. Остър критик на политиката на президента Путин, през 2004 Владимир Буковски участва в създаването на обществения комитет "2008: Свободный Выбор" заедно с Гари Каспаров, Борис Немцов, Владимир Кара-Мурза, Евгений Кисельов и други руски опозиционни политици.

През 2007 Владимир Буковски беше издигнат от част от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация. Буковски и инициативната група, която го издигна и в която са руски общественици като Александър Подрабинек, Юрий Самодуров, Владимир Кара-Мурза и Андрей Пионтковски, успя да преодолее пречките, които спецслужбите създаваха на кандидатите (и които препънаха Гари Каспаров), и внесе нужните документи в ЦИК. Но Централната избирателна комисия отказа регистрация под предлог, че Буковски няма ценз за уседналост и не е представил "документ за писател".

В хода на кампанията Буковски успя да събере Борис Немцов и Михаил Касянов на масата за преговори за единен кандидат на опозицията.

На 10 декември 2007 Владимир Буковски получи наградата на известния защитник на индивидуалните права в областта на психиатрията Томас Сас за своя огромен принос в защитата на гражданските свободи с мъжественото си и ярко разобличаване на използването на психиатрията като средство за политическа разправа.